ледница

Яма с дълбочина няколко метра, изкопана в земята, със подпорни стени от камък или тухли и затворена отгоре със зидан свод, предназначена за съхранение и запазване на сняг, за да се разполага с лед (уплътнен сняг) през месеците от годината, в които снегът, натрупан върху земята, се топи. Най-ранните исторически сведения за този вид конструкции датират от Месопотамия и Древен Египет, преди около 3000 години. Гърците и римляните също са използвали лед, съхраняван в ями, като са го ползвали за терапевтични цели и за охлаждане на напитки през лятото. По време на Малката ледникова епоха (МЛЕ) търговската дейност, свързана със снега, достига своя връх, като от XIV век нататък са построени много ями. Към края на XIX век започва упадъкът, тъй като краят на МЛЕ съвпада с изобретяването на хладилните машини и производството на изкуствен лед. Снежната яма е известна и под други имена като cava, nevera или artificial nevero. Макар че дизайнът им варира, всички имат малка входна врата, която води към тясно вътрешно странично стълбище, по което може да се слезе до дъното или до нивото, достигнато от съхранявания вътре сняг. Когато в района, където се е намирала ямата, е имало силен снеговалеж, се привеждала в действие система, включваща няколкостотин души, които по координиран начин поемали транспортирането на големи количества сняг – носен на гръб – до входа на ямата и, веднъж там, го изсипвали вътре. Вътре няколко работници го натрупвали и уплътнявали по подходящ начин. След като зимата преминела, се извършвала обратната операция: събиране на леда, който, нарязан на блокове, се транспортирал с мулета до близките населени места, където се продавал и разпространявал. Много от тези ями все още стоят, а някои са реставрирани.

Известен също като: снежна шахта