полярно сияние
Светлинно явление, което се случва в горната атмосфера, на височини над 100 km и което обичайно се наблюдава в полярните области. Резултат е от взаимодействието на слънчевия вятър със земната атмосфера. Част от този поток от силно енергийни електрически частици, излъчвани от Слънцето във всички посоки, се прихваща от мощното магнитно поле на Земята, което действа като защитен щит и го отклонява към двата магнитни полюса. Бомбардирането на частиците върху газовите молекули, присъстващи в горната атмосфера, води до излъчване на светлина с различни дължини на вълната (различни цветове) и, следователно, до образуването на полярни сияния. Нюансите им зависят от вида на бомбардираните молекули. Молекулите на кислорода образуват сияния със зелен цвят; азотът произвежда сияния в червени, розови и пурпурни тонове, докато по-рядко срещаният син цвят идва от молекулите на водорода, разположени много високо в атмосферата. В зависимост от полукълбото на Земята, където се образуват, имаме северно сияние (северно полукълбо) и южно сияние (южно полукълбо). Големите геомагнитни бури, причинени в магнитосферата на Земята от пристигането на слънчев вятър, по-интензивен от обичайното, водят до по-големи полярни сияния, които могат да се наблюдават на по-ниски ширини от обичайното. Северното сияние е известно още като северни светлини и около него има много легенди. В някои северни култури се е смятало, че са душите на мъртвите, които обитавали над атмосферата и танцували със запалени факли, за да напътстват стъпките на новите духове.
Свързани термини: слънчева буря, аврора, аврора бореалис, aurora australis