азот
Основният компонент на газовата смес, която изгражда въздуха, присъстващ в него в молекулна форма (N2). Той е, и то с голяма разлика, най-разпространеният елемент в земната атмосфера, заемайки 78,084% от обема ѝ. Това е безцветен газ без мирис и вкус, инертен, основен за живота на Земята предвид важната роля, която играе в биологичните процеси. Така нареченият цикъл на азота отговаря за регулирането на обмена на този атмосферен газ с живите същества. Тъй като не е химически реактивен газ, цикълът е възможен само благодарение на ролята на определени бактерии, способни да синтезират азотсъдържащи съединения от азота, който вземат от въздуха, пораждайки процеса, известен като азотфиксация. Шотландският химик, лекар и ботаник Даниел Ръдърфорд (1749-1819) е първият, който разкрива съществуването на този газ през 1772 г. Той го нарича „флогистониран въздух“, във връзка с флогистона; вещество, което по онова време се е смятало за отговорно за горимостта на нещата. По-късно френският химик Антоан-Лоран дьо Лавоазие (1743-1794) го нарича azote, термин, произлизащ от гръцката дума ζωή (живот), предшествана от привативната представка (буквата „а“ -алфа в гръцката азбука), и означаващ „без живот“ или инертен, което е основната характеристика на азота.