Северноатлантическо колебание
Известно на международно ниво с абревиатурата NAO (North Atlantic Oscillation) и идентифицирано за първи път през 1924 г. от британския метеоролог сър Гилбърт Томас Уокър (1868-1958), то представлява мащабно колебание във въздушната маса, разположена между областта на Исландия и областта на Азорските острови, и двете в Северния Атлантик. Това естествено колебание определя в голяма степен променливостта на атмосферната циркулация над Европа, главно през зимата. Областта му на влияние не се ограничава до европейския континент, а се простира от Северна Америка до Северна Азия, така че то играе важна роля в поведението на климата в цялото Северно полукълбо. Различният знак и големина, които NAO може да приеме, се изчисляват чрез стандартизиран числов индекс (индекс NAO), определен като разликата в приземното атмосферно налягане между две метеорологични станции, разположени съответно в района на Северния Атлантик, където доминира субтропичното високо налягане, и в областта на ниско налягане над Исландия. Първоначално за изчисляването му са избрани станциите Понта Делгада на Азорските острови (Португалия) и Стикисхоулмюр (Исландия). С течение на времето климатолозите започват да използват и други референтни станции, като Рейкявик, Лисабон или Гибралтар. Изчисляването на индекса NAO за всяка година позволява да се знае дали колебанието е положително (NAO+) или отрицателно (NAO-), според това дали стойността му е по-голяма от +1 или по-малка от –1 съответно. Ако стойността е между –1 и +1, имаме неутрални условия. В положителната фаза Азорският антициклон показва по-високи от обичайните стойности на налягането, което благоприятства блокиращи ситуации. В отрицателната фаза споменатият антициклон е по-отслабен, което позволява на редици от циклони -със свързани с тях ветровити бури- да преминават през по-ниски ширини.