пенитенти

Съкратеният начин да се говори за пенитентните снегове. Това име се дава на впечатляващите върхове от компактен сняг с силно променлива височина (от няколко сантиметра до между 4 и 5 метра), в които се превръща снежната покривка, подложена на много особени и екстремни метеорологични условия. Толкова любопитното име се дължи на приликата, която имат с процесия на покаяници на Страстната седмица, всеки от които е облечен със своята островръха качулка. Документирани са във високопланински области на различни планински вериги по света, като най-често се образуват в пустинната планинска област на Централните Анди в Аржентина и Чили, обикновено над 4000 m надморска височина. В Испания понякога се образуват както в Пиренеите, така и на вулкана Тейде. Тези ледени игли са резултат от загубата на сняг чрез топене и сублимация. В споменатата андска област средата, освен че е ледена, е толкова изключително суха, че повърхностният сняг започва да се изпарява, образувайки вдлъбнатини в снежната покривка. Докато тези празнини постепенно се разширяват, слънчевият фактор става значим (различно слънчево огряване между огрените и сенчестите зони), което ускорява процеса на загуба на сняг, като прогресивно пробива слоя, докато накрая се образува този вид ледени сталагмити. Първото научно споменаване на пенитентите се дължи на английския натуралист Чарлз Дарвин (1809-1882), който се натъква на тях при експедиция през Андския регион на 22 март 1835 г. Френският гляциолог, живеещ в Чили, Луи Лиебутри (1922-2007) е първият, който обяснява задоволително как се образуват.

Известен също като: пенитентес