гръмоотвод

Устройство, което предпазва сграда от удар на мълния, пазейки физическата цялост на хората, които я обитават. Гръмоотводи се поставят и на кораби и на най-разнообразни видове съоръжения (антени, електропреносни стълбове, вятърни турбини...). Най-разпространеният от всички се основава на ефекта на острието и е известен още като гръмоотвод на Франклин в чест на неговия изобретател: многостранния Бенджамин Франклин (1706-1790). Благодарение на прочутия си експеримент с хвърчилото, проведен във Филаделфия (САЩ) на 15 юни 1752 г., той доказва, че мълниите са електрически разряди. На следващата година (1753) изобретява устройството. Конвенционалният гръмоотвод се поставя на най-високата точка на сградите и се състои от един или повече метални пръта от поцинкована стомана, завършващи с волфрамово острие, устойчиво на високите температури, които се генерират, когато мълния го удари. Йонизацията на въздуха на този връх отваря пътя на мълниите, идващи от гръмотевичните облаци. Другият край е свързан със земята чрез метални проводници с ниско съпротивление. По този начин, когато мълнията удари пръта, тя бързо се предава на земята, като предотвратява разрядът да причини щети на конструкцията на сградата. Някои гръмоотводи - също основани на ефекта на острието - са увенчани с нещо като пръстен, съдържащ малко количество радиоактивен изотоп, чиято цел е допълнително да йонизира въздуха около устройството. Има и мрежести гръмоотводи - основани на физичния принцип на клетката на Фарадей -, състоящи се от заземена метална мрежа, покриваща изцяло сградите. Модерна сграда с метална конструкция изпълнява същата функция, поради което вероятността мълнията да проникне в нея и да причини щети вътре е сведена практически до нула.

Свързани термини: мълния