водна пара

Безцветен следов газ, който е част от въздуха и играе важна роля в атмосферната динамика и в енергийния баланс на Земята. Включва се в атмосферата главно чрез изпарението на големите водни маси, покриващи земната повърхност, като значителен е и приносът на растителността (евапотранспирация) и, в по-малка степен, на снежната и ледената покривка (сублимация). Това е атмосферният компонент с най-неравномерно разпределение, както в пространството, така и във времето. Делът му във въздуха може да варира от едва 0,4% по обем в пустинните райони до 4% в мъгливите гори и тропическите дъждовни гори, като непрекъснато намалява при издигане през атмосферата. Концентрира се главно в долната и средната тропосфера. Има голям капацитет да поглъща лъчението, идващо от слънцето (късовълново) и от земната повърхност (дълговълново), което го прави изтъкнат парников газ и основен регулатор на температурата в планетарен мащаб. В популярното мислене има значително объркване относно неговата природа, тъй като е широко разпространена идеята, че облаците, парата от горещата вода или дъхът, който издишаме през устата в студените зимни дни, са водна пара. Във всички тези случаи наблюдаваното е резултат от промяна на фазата от пара към течност, тъй като всички тези елементи са съставени от водни капчици с микроскопичен размер, възникнали от кондензацията на водната пара, съдържаща се във въздуха. От общото количество вода, съдържаща се в атмосферата - във всяко от трите ѝ състояния -, 96% е водна пара, макар че средната продължителност на живота на една молекула от този газ в атмосферната среда е само десет дни.

Свързани термини: насищане