озон
Следов газ, присъстващ в атмосферата, чиито най-високи концентрации се достигат между 20 и 25 километра надморска височина (стратосферен озон), а също и в градските и промишлените зони (тропосферен озон). Разговорно се говори съответно за „добър“ и „лош“ озон поради - благоприятната или вредната - роля, която играе. Озоновата молекула е триатомната форма на кислорода. Тя е резултат от съединяването на кислородна молекула със свободен атом от същия елемент. Химичната му формула е O3 и сред характеристиките му се открояват синият му цвят и интензивната метална миризма, която се долавя много ясно при буря със силна мълниева активност. Мълниите, по пътя си през въздуха, дисоциират кислородните молекули, оставяйки свободни атоми на този елемент, които, съединявайки се с други недисоциирани молекули, образуват озон. Това свойство е причината за името му, тъй като то произлиза от гръцкия термин ὂζειν (ozein ), означаващ „мириша“. В тропосферата, освен че се образува спонтанно, той е вторичен замърсител, генериран от фотохимични реакции, при които NOx и ЛОС (летливи органични съединения) се съчетават с кислорода. При високи концентрации е вреден за здравето, тъй като е мощен окислител и действа също като парников газ. Стратосферният озон, разположен главно в озоносферата, играе важна роля в радиационния баланс на стратосферата поради голямата си способност да поглъща ултравиолетовата радиация, идваща от Слънцето. Той образува своеобразен щит, който не позволява на най-енергийната и смъртоносна част от тази радиация (типове B и C) да достигне земната повърхност, което прави възможен живота на Земята.