ЕНСО
Международно използваната абревиатура на климатичния модел Ел Ниньо - Южно колебание (El Niño - Southern Oscillation на английски). Това природно явление е най-ясното проявление на връзката между атмосферата и океана. Представлява мащабно двуфазно колебание, чиято отрицателна фаза е Ел Ниньо, а положителната - Ла Ниня. Началото на епизод на ЕНСО се отбелязва със значителни аномалии на повърхностното налягане между Таити, във Френска Полинезия, и Дарвин, в северна Австралия, както и на температурата на морската повърхност в централната и източната част на екваториалната зона на Тихия океан. В климатологията така нареченият индекс на Южното колебание (известен като SOI) се използва, за да се определи кога започва дадена фаза на ЕНСО. Този индекс се получава от стандартизираната разлика на атмосферното налягане, измерено в споменатите места. При нормални условия - с неутрално ЕНСО - налягането е по-ниско в Дарвин, отколкото в Таити, което поддържа въздушен поток от изток на запад (режим на пасатите), пренасящ големи количества водна пара към източната част на тихоокеанския басейн, което поражда характерното дъждовно време в северна Австралия и съседните Папуа Нова Гвинея и Индонезия. При условията на Ел Ниньо разликата в налягането от двете страни на басейна отслабва, пасатите също отслабват, възходящите потоци влажен въздух намаляват и океанските течения се променят, като повърхностната морска вода в споменатата зона се затопля. Всичко това значително променя вятърните модели и режимите на валежите в целия тихоокеански регион. Докато Австралия преживява засушавания, от другата страна на басейна, по западното крайбрежие на екваториалната зона на Южна Америка, се случват проливни дъждове, които причиняват наводнения. При явлението Ла Ниня (положителната или студена фаза на ЕНСО) се случва точно обратното. И в двете фази въздействието на ЕНСО не е ограничено до тихоокеанския басейн, като има много други региони по света, където се усещат ефектите му.