атмосфера
Газовата обвивка, обкръжаваща (твърдата и течната) повърхност на Земята. Определението може да бъде обобщено за всяко небесно тяло, но в тази статия ще се отнасяме само до земната атмосфера, обикновено наричана просто „атмосфера“. Тя е една от петте подсистеми, съставящи климатичната система. Въздухът, който я образува, е разпределен в слоеве, чийто брой варира в зависимост от разглеждания критерий. Въз основа на вертикалния температурен профил атмосферата се разделя на пет добре определени слоя (тропосфера, стратосфера, мезосфера, термосфера и екзосфера), в които последователно настъпват топлинни повишения и спадове. Това е преобладаващото атмосферно деление, въпреки че могат да се установят със същата валидност и други допълващи, в зависимост от химичния състав или електронната структура. Макар някои автори да определят горната граница на атмосферата на определена височина, такава граница няма физически смисъл, тъй като границата с космоса е размита. Плътността на въздуха намалява постепенно с изкачването, без да може да се твърди, че от определено ниво нататък става равна на нула. Докато за аеронавигационни цели границата между атмосферата и космическото пространство е определена на 100 километра височина – така наречената линия на Карман –, в метеорологията най-често се поставя тази граница на 300 километра над главите ни. По-голямата част от масата на атмосферата е съсредоточена в долната ѝ част, където плътността на въздуха намалява много рязко с височината. Приблизително половината от тази маса се намира в първите пет километра от атмосферата и 99% – в първите тридесет. От там нагоре въздухът е много разреден.