торнадо

Въртящ се въздушен стълб с фуниеобразен вид, надарен с голяма ъглова скорост, който виси от вертикално развит облак (в повечето случаи купесто-дъждовен, свързан със суперклетъчна буря) и достига до земната повърхност. Той е видим благодарение на кондензационната фуния (която не винаги стига до земята) и на праха и безбройните предмети, които всмуква при преминаването си и които предварително къса от земята. Това е най-свирепото мезомащабно метеорологично явление от всички, образуващи се на Земята; това, което концентрира най-голямото количество енергия на най-малко пространство. Налягането вътре в него се оценява като с 100 до 200 hPa по-ниско, отколкото извън него. Както размерът, така и продължителността му са силно променливи. Диаметърът му може да варира от няколко метра (микроторнадо) до няколко километра в най-изключителните случаи. Типичният диаметър е от порядъка на сто метра. Продължителността му е кратка; от едва няколко секунди до един час. Поривите на вятъра, които генерира около себе си, са изключителни; при най-силните са от порядъка на 500 km/h и причиняват пълно опустошение по цялата ивица терен, през която минава (разстояния от едва няколкостотин метра до няколкостотин километра в някои случаи). Типичната му скорост на придвижване е между 50 и 80 km/h. Освен ветровете, генерирани от торнадото при преминаването му, многоклетъчните бури и суперклетките, от които много от тях се спускат, пораждат бурни порои, градушки и силна мълниева активност. Понякога се образуват така наречените торнадо с множество вихри, чиято основна особеност е, че едновременно имат две или повече кондензационни фунии и/или облаци от отломки (прах, клони, натрошени дървени дъски...).