парников ефект

Затоплянето на ниската атмосфера поради нетното поглъщане на инфрачервена (дълговълнова) земна радиация от нейните компоненти, както газове, така и аерозоли. Макар че на Земята съществува естествен парников ефект - нещо, което може да се разшири и до атмосферите на други планети -, в контекста на настоящите климатични промени изразът препраща към допълнителното затопляне поради нарастването на концентрациите на парникови газове в атмосферата - с CO2 начело -, вследствие на масовото изгаряне на изкопаеми горива и биомаса от човека. Радиационното форсиране, предизвикано от това, е причинило повишаване на средната глобална температура на земната повърхност, което още не е достигнало върха си. Френският математик и физик Жан-Батист Жозеф Фурие (1768-1830) е първият учен, който през 1824 г. счита, че Земята задържа топлина по начин, подобен на парник. Тази аналогия не е напълно точна, тъй като стъклото на парника е прозрачно за слънчевата радиация (късовълнова), но непрозрачно за инфрачервената радиация (късовълнова, дълговълнова), генерирана в него - което причинява повишаването на температурата -, докато в случая на атмосферата само част от земната радиация (инфрачервена, дълговълнова) се задържа от парниковите газове, а останалата част излиза във външното пространство.