роза на ветровете

Диаграма във формата на звезда, в която са представени относителните честоти на различните посоки на вятъра, измерени в метеорологична станция или обсерватория за даден период от време. Могат да бъдат представени и честотите на различни диапазони на скоростта, групирани по посока. Процентът, съответстващ на безветрието, се отбелязва в кръг, начертан в центъра на розата. Много преди вятърът да започне да се измерва с уреди, са установени първите рози на ветровете с посоките на основните ветрове, предназначени главно да помагат на моряците да се ориентират в морето. Древни рози на ветровете се срещат в различни култури и с течение на времето стават все по-сложни. В класическата епоха гръцкият поет Омир (VIII в. пр. Хр.) споменава в Одисея роза от четири основни вятъра (Борей, Евър, Нот и Зефир), разположени според четирите посоки на света. Философът Аристотел (IV в. пр. Хр.) установява роза с 8 посоки, Тимостен (III в. пр. Хр.) – с 12, а римският архитект Витрувий (I в. пр. Хр.) – с 24. Използваната днес роза с 32 румба е изобразена за пръв път на средновековна карта на света, приписвана на майоркинския географ и картограф Абрахам Креск (XIV в.), макар че някои източници приписват изобретяването ѝ на също майоркинеца Рамон Лул (ок. 1232–1315 или 1316). Споменатата роза на ветровете с 32 румба включва 8 основни вятъра (четири, отбелязващи посоките на света, и още четири – странични ветрове), 8 междинни ветрове (колатерални) и 16 четвърт-ветрове (quartas).

Свързани термини: посока на вятъра