дъждомер

Метеорологичен уред, използван за измерване на количеството валеж, паднал на дадено място за определен период от време. Използваният в метеорологичните обсерватории е одобрен от Световната метеорологична организация (СМО) и е от типа Хелман, наименуван в чест на германския метеоролог Густав Й. Г. Хелман (1854-1939), на когото дължим изобретяването му (през 1886 г.). Първите съдове, построени ad hoc за улавяне на дъждовна вода и водене на запис за нея, са използвани в Древна Гърция и датират отпреди около 2500 години. Градуиран съд, използван за същата цел, е документиран и в Индия около IV в. пр.н.е. Планирането на земеделските дейности е това, което е подтикнало изобретяването на тези първи дъждомери, както е било и с този, който се появява в Корея през 1441 г. по времето на крал Седжонг Велики (1418-1450). Известен като cheugugi, той се състои от железен съд със стандартизирани размери, от който са направени точни копия и са раздадени на всеки провинциален управител, което е позволило да се водят записи на валежите в цялата страна. През 1639 г. италианският физик Бенедето Кастели (1578-1643) - ученик на Галилей - изработва прост градуиран стъклен съд, използван за улавяне на дъждовна вода, който изпълнява и функциите на дъждозаписващ уред. Макар че изобретяването на първия дъждомер в историята (като същински научен уред) обикновено се приписва на английския архитект Кристофър Рен (1632-1723), тази чест принадлежи на Кастели, тъй като това, което Рен изобретява - през 1662 г. -, е първият дъждозаписващ уред с преобръщащи се чашки. Това бил дъждомер с преобръщащи се чашки, който включвал механична система, позволяваща на писец с мастило да очертава върху градуирана хартия непрекъснат запис на паднатия дъжд. Едва в края на XIX век е решен проблемът с надеждното измерване на валежа, тъй като различните дъждомери, проектирани до този момент, не успявали да преодолеят всички трудности, свързани с измерването на тази величина; главно загубата, чрез изпарение, на част от паднала вода. Дъждомерът, изобретен от Хелман, преминава успешно тестовете за контрол на качеството. Функционалността му се равнява на устойчивостта му на лошо време. Външно уредът е цилиндър от поцинкована ламарина, образуван от две части, които се напасват една върху друга. Горната е отворена и представлява устието на дъждомера. При одобрените от СМО нейната площ е 200 cm2. От този отвор надолу върви фуния, през която преминава водата от дъжда, снега или градушката и завършва в съд, поставен във вътрешността на долната част. За да се извърши наблюдението, двата цилиндрични съда се разделят, споменатият съд се изважда от долния и - в случай че е имало валеж за времето, изминало от предишното наблюдение - събраната вода се изсипва в подходящо градуиран измервателен цилиндър. Показанието му директно дава милиметрите височина на водния слой, оставен от валежа, при условие че той е разпределен върху непропусклива повърхност и няма изпарение. Тези милиметри са еквивалентни на литри на квадратен метър.