термометър

Метеорологичен уред, който измерва температурата на въздуха. Съществуват различни видове, всички основани на изменението на някакво физично свойство, претърпявано от определени вещества, намиращи се в топлинно равновесие с въздуха, при промяна на термодинамичното състояние на въздуха. Традиционните термометри съдържат течност (живак или алкохол) в стъклена капилярна тръбичка, свързана с малък резервоар или съдче. Промените в температурата на въздуха карат течността да се разширява или свива, като съответно се издига или спада в тръбичката. Благодарение на вградената градуирана скала може да се отчете директно стойността в градуси на температурата на въздуха около уреда. В метеорологичните обсерватории има голямо разнообразие от термометри, някои от които – като максималните и минималните термометри или тези, съставляващи психрометъра (сухият и мокрият термометър) – се използват за специфични цели. Използването на живачния термометър е ограничено до региони, където студът не е екстремен, тъй като този течен метал започва да замръзва под –38,8°C, а на Земята има места, където въздухът е с по-ниска температура сравнително често. За да се реши този проблем, в метеорологичните обсерватории в най-студените региони се използват алкохолни термометри. Те обикновено съдържат етанол (етилов алкохол), чиято точка на замръзване е –114°C. Освен живачните и алкохолните термометри се използват и други, като биметалния термометър, термометъра със съпротивление или цифровите, които включват сензори, основани на същите принципи като някои от споменатите, и които благодарение на електронна схема преобразуват промените в температурата в сигнал, който може да се показва като цифри на течнокристален екран.

Свързани термини: температура