температура

Физична величина, която, приложена към въздуха и като първо приближение, можем да определим като степента на възбуда на молекулите на газовете, които го съставят, така че колкото по-горещ е въздухът, толкова по-голяма е подвижността на молекулите му и следователно толкова по-висока е температурата му. При студа се случва обратното; молекулната възбуда е по-ниска. Горната дефиниция - основана на кинетичната теория на газовете - е приложима само за идеален газ, а въздухът можем да считаме за такъв само при определени допускания, така че, строго погледнато, по-подходящо е температурата да се определи като физичната величина на две системи или тела в контакт помежду си (въздухът и термометърът, в разглеждания случай), чието равенство на стойностите гарантира топлинно равновесие между тях. Температурата на въздуха се получава директно от показанието на термометър, изложен на този елемент в метеорологична будка, което гарантира валидността на данните, тъй като по този начин се избягва нежелано прегряване, което би могло да изкриви измерването. В Международната система единици температурата се изразява в градуси Келвин (K), макар в метеорологията обичайно да се използва стоградусовата скала, чиято единица е градусът по Целзий (°C). В САЩ температурната скала на Фаренхайт (°F) продължава да се използва сред населението, като е излязла от употреба в останалите англоезични страни.