хелиограф / слънцемер

Метеорологичен уред, познат още като хелиофанограф, който позволява да се получи дневен запис на времевите интервали, през които слънчевата радиация огрява директно или, при липса на такава, достига земната повърхност с достатъчна интензивност, за да създава ясно очертани сенки. Това последно обстоятелство настъпва, когато в небето има тънък слой високи облаци. Най-често използваният хелиограф в метеорологичните обсерватории е така нареченият тип Кембъл-Стокс; наречен в чест на Джон Франсис Кембъл (1822-1885), който го изобретява през 1853 г., и Джордж Габриъл Стоукс (1819-1903), който го усъвършенства през 1879 г. Основният му елемент е плътна стъклена сфера с диаметър 96 мм, монтирана върху метална опора във формата на сферичен сегмент, върху която, пъхната между два улея, се поставя градуирана картонена лента с отпечатани часове. Сферата действа като събирателна леща, независимо от посоката, от която пада слънчевата светлина. Когато слънцето изгрее над хоризонта, светлината пада върху сферата и тя концентрира лъчите в една точка на картона, като го изгаря. С издигането на слънцето точката на сходимост се променя и върху лентата се образува обгорена следа, която се прекъсва само през времето, когато слънцето е закрито от облаци. Има три различни положения, в които може да се закрепи картонената лента, както и три различни модела ленти (права, къса извита и дълга извита), тъй като в зависимост от времето на годината слънцето достига по-голяма или по-малка височина над хоризонта, като се променя и наклонът на пътя му спрямо земята. Всеки ден в хелиографа се поставя лента, върху която се записват часовете слънчево греене.

Свързани термини: инсолация