хигрометър

Метеорологичен уред, който измерва относителната влажност на въздуха. Има няколко вида, в зависимост от системата, използвана за откриване на промените в съдържанието на водна пара във въздуха. Най-разпространеният от всички е косъмният хигрометър, изобретен от швейцарския естествоизпитател Орас-Бенедикт дьо Сосюр (1740–1799) през 1783 г. Той основава измерванията си на промените в дължината, които претърпяват няколко обезмаслени косъма, предвид високата им чувствителност към промените във влажността на околната среда. Популярният „метеорологичен монах“ спада към тази категория. Друг вид хигрометър, доста широко използван в метеорологичните обсерватории, е този с два термометъра, известен още като психрометър. Към тях се добавят този с точка на оросяване - като този на Даниел или на Рено -, този с електрическо съпротивление и този с поглъщане, който включва хигроскопично химично вещество, което улавя водната пара, съдържаща се в даден обем въздух; чрез претегляне се определя влажността на първоначалния въздух, преди да претърпи изсушаване.