метеорологичен радар

Радар, използван за метеорологични цели. Терминът RADAR е акроним на английския израз RAdio Detecting And Ranging (радиооткриване и определяне на разстояние). Макар първоначално да се изписва с акронима си с главни букви, постепенно се е наложил в езика като обикновена дума (радар), по начин, подобен на това, което се случва с DANA (дана). Този уред започва да се използва за военни цели по време на Втората световна война, след като е разработен през предходните години благодарение на приноса на учени и инженери от различни националности. Военните самолети започват да носят монтирани радари, които освен че определят позициите на вражески самолети, засичат и сигнали, идващи от метеори, присъстващи във въздуха. След края на военния конфликт някои учени, работещи за въоръжените сили на САЩ, започват да развиват възможните граждански приложения на тези радарни сигнали. От 70-те години нататък започват да се изграждат първите мрежи от радари, поддържани от различните метеорологични служби. С годините метеорологичните радари се модернизират, което позволява получаването на тримерен изглед на валежните елементи, присъстващи в атмосферата. Някои уреди позволяват и определяне на скоростта на движение на капките и градушките спрямо неподвижното положение на радара (доплеров радар). Радарът е уред, който чрез въртяща се антена излъчва микровълнови импулси във всички посоки, за което извършва серия от сканирания на различни височини, обхващайки 360º около себе си. Работи в диапазон от дължини на вълните между 1 и 30 cm. Излъчваният сигнал (тесен лъч от споменатите микровълни) се предава с мощност от няколко мегавата чрез поредица от импулси, разделени един от друг от няколко микросекунди. Когато тези лъчи пресрещнат капки и градушки по атмосферния си път, те се разсейват във всички посоки, като част от тях се връща към радара, което се улавя от приемник. Времето, изминало между излъчването и приемането на всеки импулс, позволява да се определи разстоянието, на което се намират целите. Получената информация, идваща от всички върнати сигнали, прихванати от уреда, се обработва и се преобразува в изображения, които позволяват визуализиране на пространственото разпределение – около позицията на радара – на зоните, генериращи ехо. Радарът не измерва директно интензивността на валежа, макар че тези изображения могат да подсказват обратното. Често се генерират фалшиви ехота, които прогностиците трябва да умеят да разпознават. Източниците на грешки могат да бъдат от най-различен вид: от неправилна калибровка на уреда, през наличието на препятствия (въпреки че радарите обикновено се поставят на възвишени терени с чист хоризонт), до свръхоценка на валежа при определени ехота. В радарните изображения се използва цветова скала. Обикновено синьото и зеленото се присвояват на най-слабите ехота (съответстващи на малки капки), а червеното и магентата – на най-силните върнати сигнали (градушка и големи капки). Всеки цвят представлява ниво на отразяемост, като всички се измерват в децибели (dBZ).