карта на високите нива
В метеорологичния жаргон името, давано на всяка карта, показваща метеорологична информация на дадено атмосферно ниво, над морското равнище. Обичайно се нарича и карта на контурите (изохипси), тъй като върху нея са нанесени тези изолинии. Заедно те съставят топографията на дадена изобарна повърхност. Всяка контурна линия (изохипса) е нивелна крива на споменатата изобарна повърхност. Картите на високите нива се изготвят рутинно за стандартните нива 850, 700, 500, 300, 200 и 100 hPa. Строго погледнато, трябва да се наричат височинни карти, тъй като ни показват височините (изразени в геопотенциални метри), на които се намират тези нива на налягането. Както на тези карти, така и на приземните карти ясно е отразена синоптичната обстановка, с всички участници на метеорологичната сцена: антициклони, депресии, откъснати циклони, ложбини, гребени… Картите на високите нива в собствения смисъл са известните като „относителни топографии“. При тях, като базово отправно ниво се взема изобарната повърхност, най-близка до морското равнище (обикновено 1000 hPa), и се чертаят контурни линии (изохипси), показващи дебелините, достигани от определени стандартни нива на налягането. Например при относителна топография на 500 hPa изменението на тези дебелини представлява изменението във височината, претърпяно от това стандартно ниво спрямо повърхността от 1000 hPa.
Свързани термини: изохипса