стратосфера
Слой на атмосферата, разположен между тропосферата и мезосферата, който в средните ширини се простира приблизително от 11 до 50 километра надморска височина. В него почти няма вертикално движение на въздуха, а преобладава хоризонталното. Вятърът духа силно. Докато в долната му част температурата почти не се променя с височината - изотермичният подслой -, малко по-нагоре започва бързо да се повишава. Това повишаване се дължи на наличието на молекули озон, газ, който достига максималната си концентрация на около 25 километра височина и който много ефективно поглъща голяма част от ултравиолетовото слънчево лъчение, при което въздухът се нагрява. Стратосферата е слой с изразена атмосферна устойчивост. Докато на долната ѝ граница - тропопаузата - температурата обикновено е между –50 и –60°C, в най-високата ѝ част - стратопаузата - е около 0°C. Благодарение на изстрелването на сондажни балони, започнало през последното десетилетие на XIX век, за първи път е установено съществуването на този слой, тъй като е открита изразената термична инверсия, която се случва в него. Френският метеоролог Леон Тисеран дьо Бор (1855–1913) е негов откривател през 1898 г., макар че откритието е оповестено публично едва през 1902 г.