Метеорология
Науката, която се занимава с изучаването на метеорите, насочена главно към прогнозиране на времето. Обхваща от физическото, химическото и динамичното изучаване на различните атмосферни явления до щателното наблюдение на всичко, което се случва в атмосферата, изучаването на взаимодействията на атмосферната среда с останалите компоненти на климатичната система и разработването на концептуални и математически модели, последните предназначени да предвиждат бъдещото ѝ развитие. Разграничителната линия между метеорологията и климатологията е размита, като задачите, с които се занимават двете научни дисциплини, частично се припокриват. Етимологичният произход на термина се връща към Древна Гърция, където започва да се използва думата (meteoros), образуваща корена на думата, макар и с по-широк смисъл от сегашния, тъй като описвала всяко небесно явление, независимо дали е от атмосферно естество. Макар думата „метеорология“ да се приписва на Аристотел (384-322 г. пр. Хр.), произлизаща от заглавието на известния му трактат Meteorologica (Метеорологика), тя е била използвана и по-рано от Диоген от Аполония (450-399 г. пр. Хр.). Четирите книги, които съставят аристотеловия трактат - написан около 340 г. пр. Хр. -, спомогнали да се включи изучаването на метеорите във философията на природата, превръщайки се в справочника по темата в продължение на две хилядолетия, чак до XVII век. Много често се казва „метереология“ вместо метеорология. Грешката се разпростира и върху други думи от същото семейство, като метеоролог („метереолог“) и метеорологичен („метереологичен“).