антициклон

Буквално означава „противоположното на циклон“. Терминът е предложен от английския учен сър Франсис Галтън (1822-1911), за да опише областта на атмосферата с характеристики, противоположни на тези на циклон, депресия или система с ниско налягане. Може да се определи като област със значително по-голяма протяженост от системата с ниско налягане, където налягането е по-високо от това в околностите ѝ. В антициклоните атмосферното налягане нараства, когато се придвижваме отвън към центъра, достигайки максималната си стойност в централната част. На синоптичните карти се означават с буквата А (главна), ограничени са със затворени линии – изобари или изохипси, в зависимост от вида на картата – и формата им обикновено е овална. Въздушната циркулация около тях е по часовниковата стрелка в северното полукълбо и обратно на часовниковата стрелка в южното, образувайки във всички случаи големи области на субсидентност (спускащ се въздух). Времето, свързано с антициклона, се отличава с наличието на слаби ветрове, липса на валежи и предимно ясно или слабо облачно небе; последното обаче не винаги се случва, тъй като понякога възникват благоприятни условия за образуване на мъгла. Различават се топли и студени антициклони в зависимост от топлинните характеристики на въздушната маса, в която се образуват.

Известен също като: високо налягане