планинска болест
Неразположение, причинено от липсата на кислород, усещана във високите планини поради прогресивното разреждане на въздуха с покачването на надморската височина. Основният симптом на това разстройство е усещане за задух и ускорен пулс, които могат да са придружени от гадене, повръщане и силно главоболие. Планинската болест може да доведе до сериозен здравословен проблем - като белодробен оток - ако се достигнат големи височини бързо, без достатъчно време за адаптация. Тя започва да се проявява над 2500 m надморска височина, въпреки че повечето хора се адаптират лесно към хипоксията до около 3000 m. Оттам нагоре метаболизмът започва да показва ефектите от недостига на кислород, което изисква подходящ период на аклиматизация, за да може изкачването да продължи. Планинската болест е известна още като височинна болест, а в медицинския жаргон и като AMS (acute mountain sickness - остра планинска болест).
Свързани термини: хипоксия