брокенски призрак

Оптично явление, състоящо се в удължаването на сянката на даден обект – обикновено тази на самия наблюдател – в посока, обратна на слънцето, върху море от облаци. Най-често този облачен слой е горната част на мъгла или на слоест облак, разположен малко над терена. Често горната част на човешкия силует, образуващ брокенския призрак, изглежда обкръжена от глория, което придава на явлението голямо визуално въздействие. Носи името си от най-високия връх на планината Харц в Германия, висок 1141 m. Там германският теолог и учен Johann Esaias Silberschalg (1721–1791) наблюдава с почуда брокенския призрак, породен от собствената му сянка, при едно изкачване, което прави през 1780 г., и оставя първото известно описание на споменатото явление.