слънцестоене
Както и при термина „равноденствие“, използването му е сравнително често в текстовете по метеорология и климатология. Думата произлиза от латинското solstitium, което буквално означава „слънцето спира“, тъй като отбелязва всеки от двата момента в годината, когато слънцето по пътя си по небесния свод достига най-голямата и най-малката си височина спрямо хоризонта във всяко от полукълбата на Земята и спира възходящото или низходящото си движение. В северното полукълбо зимното слънцестоене обикновено пада на 21 или 22 декември, съответства на най-дългата нощ в годината и бележи началото на астрономическата зима, докато лятното слънцестоене настъпва почти винаги на 20 или 21 юни, е денят с най-много часове слънчево греене в годината и бележи началото на астрономическото лято. Съответствието между всяко слънцестоене и датата на настъпването му е обърнато в южното полукълбо (зимното пада през юни, а лятното - през декември).
Свързани термини: равноденствие