фулгурит
Тръбна структура от остъклена силициева киселина, с форма на корен, която се образува в песъчлив, сух терен вследствие на удар на мълния в земята. Високите температури – до 4000°C – причинени от електрическия разряд по подземния му път, стопяват песъчинките и образуват тесен канал от стъкловиден материал, който често има разклонения. Изпарението на подземните води, което също протича под земята, и последвалото бързо охлаждане допринасят за образуването на кухината във вътрешността на фулгурита. Тези „мълниеви тръби“ имат диаметър от само няколко милиметра до 5 сантиметра, а дължината им понякога може да надвишава метър. В зависимост от състава на пясъка те имат различни цветове. Думата води етимологичния си произход от латинския термин fulgur, означаващ мълния или светкавица. Фулгуритът не трябва да се бърка с керауния, което е названието, давано на мълниев камък или връх.