киселинен дъжд
Дъжд, чиито капки съдържат разтворени киселини вследствие на химичното съчетаване на водата със замърсяващи газове, присъстващи във въздуха. Киселинният дъжд е следователно последица от атмосферното замърсяване. Той може да се дължи както на природни причини (вулканични изригвания), така и на антропогенни (атмосферни емисии). Както азотните оксиди (NOx), така и различни серосъдържащи газове, получени при изгарянето на въглища и други изкопаеми горива, при реакцията си с водната пара в атмосферата пораждат различни киселини, като азотна киселина (HNO3), сярна киселина (H2 SO4) или сярниста киселина (H2 SO3), които се включват в облачните капчици и оттам в различните хидрометеори, формиращи се в тях. Когато киселинният дъжд (или сняг) падне на земната повърхност, тези химични вещества се отлагат върху нея, причинявайки вредни въздействия върху растителността и подкисляване на почвата и водата.