ветропоказател (ветровски ръкав)

Пресечен конус от плат, отворен в двата края, с метален пръстен на по-широката си основа, прикрепен с въжета или кабели към върха на мачта. Ветровският ръкав може свободно да се върти в хоризонталната равнина, задвижван от вятъра. Носи няколко червени и бели ивици, подредени последователно. В зависимост от интензитета на вятъра частта от плата, която достига хоризонталата, е по-голяма или по-малка, а разделителите между ивиците служат като визуален ориентир за оценка на скоростта на вятъра. Когато най-близката до мачтата ивица е хоризонтална, а останалите са наклонени надолу, духа вятър от 3 възела (5,5 км/ч). С усилването на вятъра ветровският ръкав постепенно се изправя, докато стане напълно хоризонтален, което се случва, когато вятърът достигне 15 възела (28 км/ч). Това устройство е често срещано на летища и аеродруми, до пистите, а се поставя и по участъци от магистрали и шосета, като виадукти и тесни планински проходи, където вятърът се насочва и има склонност да духа силно.

Известен също като: анемоскоп