ветропоказател

Уред, който показва или регистрира посоката, от която духа вятърът. Състои се от метална част, обикновено във формата на стрела, която се върти свободно около вертикална ос. Ветропоказателите, използвани в метеорологичните обсерватории, се монтират върху хоризонтално рамо, прикрепено към мачтата на анемометъра. Върхът на стрелата има противотежест и във всеки момент сочи мястото, от което духа вятърът. В противоположния край има вертикална плоска пластина, върху двете страни на която вятърът удря последователно, карайки ветропоказателя да се върти. Благодарение на електронно устройство това движение се записва и така се разполага с данни за променливата посока на вятъра. При традиционните ветропоказатели както това задно крило, така и останалата част от уреда имат орнаментални мотиви. Вертикалната опора, около която се върти ветропоказателят, има прикрепени четири метални пръта, ориентирани към четирите главни посоки, с началните букви на последните, което позволява наблюдението да се извършва, като в този случай то е чисто визуално. Съществува вид ветропоказател (ветропоказател wild ), който освен че указва посоката на вятъра, позволява да се оцени и неговият интензитет, благодарение на накланяща се метална пластина, която се люлее като махало и се повдига повече или по-малко в зависимост от вятъра.