скала на Бофор
Скала, използвана за измерване на интензивността на вятъра, която установява числено деление на тринадесет степени или силни - от 0 (щил) до 12 (ураганен вятър) -, като свързва всяка категория с определен диапазон на скоростта на вятъра, вида на морската повърхност и наблюдаваните ефекти върху сушата. Скалата е създадена около 1805 г. от ирландския моряк и хидрограф сър Франсис Бофор (1774–1857) и първоначално е замислена само за военноморска употреба, без да включва скорости на вятъра по онова време. В средата на XIX век към нея са добавени стойностите на скоростта, съответстващи на всяко число от скалата. Накрая, в началото на XX век тогавашният директор на Британската метеорологична служба сър Джордж К. Симпсън (1878–1965) въвежда в нея описания на ефектите на вятъра върху сушата.