леванте
Общото име на източния вятър, често използвано по цялото испанско средиземноморско крайбрежие. Терминът се отнася до вятъра, който духа оттам, откъдето изгрява слънцето (levanta = изгрява). Тъй като има морска траектория, той е хладен и много влажен вятър, който допринася за образуването на облаци над планинските вериги, съседни на брега, и за пораждането на много ефективни валежи, при условие че метеорологичната обстановка е благоприятна за това. В Гибралтарския проток и прилежащите райони този вятър се канализира и ускорява, придобивайки собствена идентичност. Там както честотата, така и интензитетът на леванте го правят много изразен метеорологичен елемент. Макар да може да духа по всяко време на годината, той е по-чест от пролетта до есента, благоприятстван от позицията, която обикновено заема Азорският антициклон, обхващащ голяма част от Иберийския полуостров. В по-източните райони се проявява и през есента, свързан със силни средиземноморски бури. Леванте в протока може да духа до 50 последователни дни и да достига максимални пориви над 100 km/h в Пунта Еуропа (Гибралтар) и Тарифа, където почти 60% от времето, когато духа леванте, той е силен или много силен. Духа средно 165 дни в годината; цифра, която съвпада почти точно с дните на понийенте, макар този последен вятър (от запад) обикновено да не е толкова силен.
Свързани термини: Пониенте