снежник
Слой от уплътнен сняг с малка площ, разположен в терен, слабо изложен на слънчева светлина, който се запазва без да се стопи напълно през цялата година или през по-голямата ѝ част. Снежниците са обичайни във високопланинските райони (над 2500 до 3000 m надморска височина в средните ширини), където успяват да оцелеят под линията на вечните снегове както през втората половина на пролетта, така и през лятото, съвпадайки с периода от годината, в който се достигат най-високите температури. Снежникът е известен още като ventisquero и helero – думи, които имат и други метеорологични значения –, освен няколко местни термина.