озонова дупка

Изразът започва да става популярен в края на 80-те години на XX век, след откриването над вертикалата на Антарктида на масово разрушаване на озонови молекули. Споменатата дупка всъщност е обширна област на озоносферата, в която концентрацията на озон е значително ниска, което настъпва главно над антарктическия континент през австралната пролет (септември-октомври-ноември). Тази сезонна загуба на озон се дължи на съчетание от естествени и антропогенни фактори (CFC).