вятър
Движението на въздуха в хоризонтална равнина спрямо земната повърхност. Характеризира се с два елемента, измервани с уреди, което им придава статута на метеорологични променливи: скорост (или интензивност) и посока (или направление). В метеорологичните обсерватории измерванията на вятъра се извършват на 10 метра над земята, които представляват данни за приземния вятър. Наблюдаваният вятър (реален вятър) е резултат от действието на различните сили, които във всеки момент действат върху въздуха. В метеорологията, освен това, се определят някои теоретични ветрове – опростявания на реалния – които се използват за разглеждане на сложната атмосферна динамика. На разговорно ниво е обичайно вятърът да се смята за синоним на въздух („Какъв вятър/въздух има!“).
Свързани термини: анемометър, скорост на вятъра